Скъпи бъдещи младоженци. Искам за момент да бъда напълно искрен с вас. Сигурно си търсите сватбен фотограф, случайно сте попаднали тук и ви е писнало от SEO съдържание, технически термини и заучени фрази.

Най-вероятно разглеждате хиляди снимки и виждате, че всеки фотограф има свой „филтър“. Но тук има капан: много колеги ползват тежка обработка, която изглежда впечатлавящо на единични кадри, но може да съсипе буквално цялата ви сватбена галерия. Зеленикавият оттенък със зърнен шум изглежда супер на арт снимка на младоженеца с пура срещу прозореца. Или на булката гледайки своя годежен пръсте. Но едва ли ще се радвате след време, ако видите, че единствената ви снимка с родителите е замазана или кожата на баба ви „жълтее и зеленее“.

В нашите среди сватбената фотография е като модата - движи се по тенденции. Нещо модерно днес, утре е демоде. Например, освен зеленикавият отенък и зърненият шум, последните 2-3 години станаха популярни умишлено размазаните кадри под предлог, че това е „про“ сватбена визия. Да, за 1-2 снимки е страхотно. Но когато половината ви сесия е дефокусирана или блърната, чувството когато разглеждате цялата сватбена галерия от снимки след няколко месеца е... хмм, ами едно такова, дефокусирано, ако ме разбирате.

Случвало ми се е двойки да споделят: „Фотографът ни беше голямо име, но резултатът ни разочарова“. Когато ми покажат снимките, разбирам - попаднали са в капана на "модерното" и „тенденциозното“. И да, някои определени кадри са впечатляващи, но когато галерия е "moody" чувството става монотонно. Губят се хилядите емоции от една сватба. Не ме разбирайте погрешно, това е въпрос на вкус. И на някои хора така им харесва и в това няма абсолютно нищо лошо. Въпросът е вие какво харесвате?

Като фотограф, творец на дървени изделия и ценител на изкуството. Дефокусираната снимка на бягаща булка по плитчините на пустия плаж е впечатляваща. Но дали след 20 години ще се познаете на нея, ако и всички други снимки са така "модерно размазани"? Или ще си кажете: „Това може да е случайна снимка от интернет, изобщо не си личи, че съм аз“?
И като погледнете останалите кадри от сватбата, да си кажете: „Чакай малко, водата беше синя, а на снимките е избеляла. Тревата беше зелена, а тук е жълта, все едно е есен... това не беше моят сватбен ден!"
Разбира се, фотографията си има своите физически лимити и понякога просто светлината е такава. А понякога  пък наистина умишлено точно този ефект е търсен. Но когато се опитат да ви пробутат дефект като ефект, вече се минава границата между артистичност и професионализъм.

В днешно време е най-лесно да сложиш тежък ретро филтър или да размажеш кадър - има хиляди безплатни приложения с хиляди ефекти и настройки.
А всъщност за един фотограф даже най-мързеливият и най-лесен подход в обработката е да си сложи "неговия си филтър", да маркира всички снимки с него, и да ви ги прати без даже да ги прегледа, скривайки се зад името си: "Аз съм професионалист, щом аз ви ги пращам така, значи снимките са хубави".
 
Но имайте предвид, снимка, която вече е минала през такава тежка обработка, не може да бъде върната към натуралния си вид. Не може да бъде върнат истинския спомен.

Виждате в какъв забързан свят живеем - свят на „еднодневките“. Днес нещо е модерно, утре вече не е. Бързата мода, при която купуваш една дреха, а утре тя вече е скъсана. Телефони, които сменяме всяка година, защото „старият“ е вече на "цели" 12 месеца. Дългите завладяващи 2-3 часови филми се превърнаха в 7-секундни клипчета, които иронично гледаме 4-5 часа на ден. Без да научим нищо. Без да ни допринесат с нищо, освен с кратък допамин.
А аз моето студио си го боядисах със старите ми дънки в един зеленикав цвят, точно като в сайта ми за фотография. И само чакам дънките на зелени петна да станат на мода, за да мога отново да изляза с тях. :)

 Моят съвет не като фотограф, а най-вече като човек. Не правете такива експерименти с най-ценните си спомени. Тях няма как да ги смените или да си купите нови.
Моята философия за живота става все по-аналогова, което рефлектира и върху сватбената фотография: стремя се да уловя светлината, цветовете и атмосферата точно такива, каквито са били. Защото спомените не трябва да се бъркат с мода. Или със "Story" за социалните мрежи, което утре ще забравите.

Тази блог статия няма за цел да ви накара да изберете мен за сватбен фотограф. Искам само да запаля една малка искрица във вас - да погледнете през призмата на живота с един по-бавен и зрял поглед. Да видите себе си като впечатляващ филм разказващ цяла история, а не като 7-секундно клипче, което ще забравите в момента, в който пуснете следващото.
И който и фотограф да изберете, след 20 години, когато разглеждате снимките си, да си кажете: „Да, това бяхме точно ние и точно така се чувствахме“... и да ви обхване една нежна носталгия.

 А кой знае, с тази нагласа, вашият сватбен ден може да се окаже само първият епизод, от една класическа трилогия. :)
Сватбена фотография от Бургас, естествена светлина, натурални цветове | Сватбен фотограф Габриел Александров
П.С. А ето линк към другата ми изцяло SEO оптимизирана статия, която (за разлика от тази) е пълна с полезни клишета на тема: Как да избереш сватбен фотограф за сватба на морето. :)
Back to Top